Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 1 ЗОДОВ

Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

чл. 1 ЗОДОВ

Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли гражданският съд преди да разреши въпроса за подведомствеността на спора и съответно да изпрати делото по подсъдност на административен съд, с оглед служебното си задължение по проверка легитимацията на страните, ако счете че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, да укаже на страната да отстрани – в определен срок – нередовността чрез предприемане на действия по конституиране на надлежен ответник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Кое поведение на страната по иск по чл. 2б ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от забавено правосъдие?
Уважен от съда отвод може ли да се квалифицира от съда по чл. 2б ЗОДОВ като злоупотреба с права на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а и е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Ответникът по иска, доколкото е юридическо лице /съгласно чл. 37, ал. 2 ЗИНЗС/, което разполага със средства и извършва „стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност“ /вж. чл. 37, ал. 1 ЗИНЗС/е лице, притежаващо процесуална правоспособност /Процесуалната правоспособност е една от абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно/. Въпросът за наличие на материалноправна легитимация е въпрос по съществото на спора, на който въззивният съд е отговорил положително, съобразявайки установената практика, съгласно която когато някой ползва чужд имот без правно основание и това не съставлява непозволено увреждане, отношенията между ползвателя и собственика трябва да се уреждат съобразно с принципите на неоснователното обогатяване. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато някой държи без правно основание чужда вещ, той дължи обезщетение на собственика за ползите от които го е лишил, без значение дали реално е ползвал вещта и дали е получавал приходи. Обстоятелството, че ползвателят е държавно предприятие по чл. 62, ал. 2 ТЗ, не променя този извод. Съгласно установената практика /вж. напр. решение по гр. д.№2719/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№1274/2020г. на ІV г. о./ държавните предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, са легитимирани както да предявяват, така и да отговарят по искове за собственост и други вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право на ползване. В тази връзка, поставеният въпрос от касатора дали този търговецът има качество на субституент на държавата, не съставлява общо основание за допустимост, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда. Несъотносима е и практиката, на която касаторът се позовава, поради което тя не може да обоснове основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решенията по посочените дела са постановени във връзка с въпроси, които са различни от настоящите, а освен това са във връзка с различна фактическа обстановка и правна квалификация на спора – решението по гр. д.№5320/2008г. на ІІІ г. о. е по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, по гр. д.№3309/2008г. на ІІІ г. о.- по иск по чл. 344 КТ и по гр. д.№1571/2009г. на ІV г. о.- по иск за вреди по чл. 1 ЗОДОВ. Наличието на установена практика по приложението на чл. 59 ЗЗД, която е съобразена от въззивния съд изключва приложението и на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1) длъжен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да разгледа и обсъди събраните по делото и приложените към частната жалба относими доказателства, както и наведените от страната относими доводи, аргументи и възражения, изложени в жалбата; 2) налице ли е субективен идентитет когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо не са едни и същи лица – страните в производството; 3) налице ли е обективен идентитет по смисъла на чл. 126 ГПК когато посочените факти, от които произтича претенцията, не са идентични и искането не е на същото основание; 4) приложим ли е чл. 126 ГПК ако по-рано заведеното производство се явява преюдициално спрямо по-късно заведеното такова; и 5) при претенции за вреди, предявени в две отделни производства, и твърдения, че едни и същи действия на държавен орган могат да представляват различна по вид дейност и да покриват състава както на отговорността за вреди по ЗОДОВ, така и на отговорността за вреди по ЗЗД, налице ли е основание за прекратяване на по-късно образуваното дело или същото следва да се спре докато по-рано образуваното такова приключи с влязъл в сила съдебен акт, с който да се реши въпросът относно характера на действията и дейността на държавния орган в конкретния случай. Дружеството-касатор навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като поддържа, че с обжалваното определение въззивният съд се произнесъл по тези процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) №******г. на ОСГТК и определение №123/19.03.2018 г. по ч. гр. д. №668/2018 г. на III-то гр. отд.; по втория въпрос – в противоречие с определение №142/17.07.2018 г. по ч. гр. д. №2365/2018 г. на II-ро гр. отд., определение №386/27.06.2014 г. по ч. гр. д. №3857/2014 г. на I-во гр. отд. и определение №115/13.02.2015 г. по ч. гр. д. №4466/2014 г. на IV-то гр. отд.; по третия въпрос – в противоречие с определение №114/16.03.2012 г. по ч. гр. д. №1/2012 г. на II-ро гр. отд., определение №357/24.07.2013 г. по ч. гр. д. №3981/2013 г. на I-во гр. отд., определение №160/23.03.2016 г. по ч. търг. д. №46/2016 г. на II-ро търг. отд. и определение №314/12.07.2019 г. по ч. търг. д. №752/2019 г. на I-во търг. отд.; по четвъртия и петия въпрос – в противоречие с решение №471/16.01.2012 г. по гр. д. №1522/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение №1611/14.06.2023 г. по ч. гр. д. №2174/2023 г. на III-то гр. отд. По отношение на последните два въпроса, при условията на евентуалност жалбоподателят навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като излага съображения тези два въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. В кои случаи искове с предмет защита срещу действия/бездействие на съдебните органи и на служителите в административните структури към съдилищата, когато в резултат е допуснато нарушаване права на гражданите, ще бъдат разгледани по специалния ред, предвиден в ЗОДОВ, и при какви обстоятелства ще бъде приложим общият ред по ЗЗД; 2. Може ли да бъде търсена отговорност на държавата, и конкретно на съда като орган на държавна власт, по реда на чл. 1 ЗОДОВ, когато са причинени вреди на гражданите от незаконосъобразни действия нa служителите от администрацията на съответния съд; 3. Когато адресат на връчването на документи и книжа по реда на ГПК е лишен от свобода (независимо дали осъден с влязла в сила присъда или задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража) и самото връчване се осъществява чрез администрацията на съответното пенитенциарно заведение или арест, където е въдворен адресатът, представлява ли отказът на администрацията на заведението/ареста да получи съобщението по реда на чл. 44 ГПК и сл. достатъчно основание това съобщение да бъде оформено като връчено при отказ. Не се сочи в коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК попадат така поставените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

12324 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право