чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ

е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се допълни, че изложеното В. в обстоятелствената част на исковата молба категорично сочи на твърдение за извършено спрямо него нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС-отнемане на лична движима вещ, което е уронило човешкото му достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност. Когато става въпрос за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, има специален текст за отговорността на държавата – чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. В чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е предвидено, че исковете по чл. 284, ал. 1 се разглеждат по реда на глава 11 АПК. Цитираното от частния касатор определение на ВКС е неотносимо в случая, тъй като в исковата молба по която е образувано настоящото производство В. изрично твърди, че вредите са му причинени от незаконосъобразните действия на служител от затворническата администрация при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Тези твърдения, при съобразяване и с разясненията по т. 8 ТП №2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, обосновават извод за предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подлежащ на разглеждане от административен съд.