свързан с приложимостта на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД”. Въпросът действително е свързан с приложимостта на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, но при конкретни обстоятелства, формиращи фактическа обстановка, различна от разгледаната с решение по гр. дело №******г. на ВКС, І г. о. и поради това обуславяща въпрос, който не е идентичен с въпроса, разрешен в касационното решение. ВКС е приел, че преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел на договора – удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В настоящия случай ответната по претенцията страна е поддържала, че искала да получи определена цена за имота, т. е. волята й била за друг вид сделка, а не за постигането на резултат /цел/ чрез сделката, чиито последици съдоговарящите действително желаят. Липсата на идентичност в правните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и ВКС обуславя извод за липсата на общо и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно за отсъствието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. С другото решение на ВКС, по гр. дело №5477/2007 г. страната не обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като въпросите по въззивното решение и касационното решение са различни, в последното е обсъждана хипотеза на „скрито несъгласие, а и в тази част ВКС е отменил второинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане по реда на чл. 218а ГПК – /отм./, като този вид съдебни актове, не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /арг. т. 3 ТР №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.