Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 46 ал. 1 ЗНА

Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

чл. 46 ал. 1 ЗНА

Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/цитирана в изложението/ съдебна практика на СРС и СГС, като липсва произнасяне на Върховен касационен съд. Сочи се, че съобразяването на съдебната практика по въпроса води до извода, че ако адвокатското дружество е с прекратена правосубектност към момента на изплащане на гарантирания размер на влога, всеки негов клиент с установена собственост на средства по клиентските сметки, съгласно водените партиди по чл. 39, ал. 4 ЗАдв, щеше да получи именно съответен на неговата част гарантиран депозит. От друга страна, доколкото титуляр на клиентската сметка е адвокатското дружество, а клиентите на адвокатското дружество са повече от един, при определяне на гарантирания влог следва да се вземе предвид частта на всеки от тях, както се предвижда при съвместния влог. За дружеството съществува задължението по чл. 39 ЗАдв да разпредели получените средства по партиди на клиентите. Отчетността е насочена към клиентите и те биха могли да релевират претенции към адвокатското дружество при неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 4 ЗАдв. При изложеното се поддържа, че въпросът е обуславящ изхода на делото и е от значение за прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото ще спомогне за развитие на съдебната практика във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 39 Закона за адвокатурата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №725/10.12.2019 г. по ч. т. д. №2426/2019 г. на II т. о., решение №39/02.07.2019 г. по т. д. №1283/2018 г. на I т. о. и определение №60454/13.07.2021 г. по т. д. №630/2020 г. на I т. о. Останалите формулирани въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед предотвратяване на противоречиво тълкуване по въпросите и предвид липсата на съдебна практика по същите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 и №2е обоснована от касатора с доводи, че уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД имат характер на платежни нареждания, а цесиите – на платежни операции по см. на ЗПУПС, и, като такива, попадат в забранителния режим, установен още с решението на УС на БНБ №73/20.06.2014г., издадено на осн. чл. 116 ЗКИ/отм./, поради което цесиите са нищожни, което обуславя и нищожността на извършените въз основа на тях прихващания. Релевирани са и доводи, че не е налице едно от условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – активното вземане не е изискуемо, поради което е незавършен фактическият състав на прихващането, както и, че с прихващанията се нарушава редът за удовлетворяване на кредиторите, установен в чл. 94 ЗБН, поради което прихващанията са нищожни. По тях е въведено основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

кога именно възниква посоченото постестативно право на кредиторите. Поддържа становището си, че датата на възникване на правото на иск е от съществено значение, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. В тази връзка твърди, че макар моментът на възникване на това право да е централен в решението на първоинстанционния съд, то същият изобщо не е разгледан от въззивния съд в обжалваното решение. Счита за важно в настоящият спор да се изясни коя е приложимата в случая редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН -преди или след изменението от 28.11.2014г. Касаторът счита, че приложимата редакция е тази след изменения, тъй като макар разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗБН да имала материалноправен характер, то ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба били с процесуалноправен характер, доколкото същите представлявали правни норми, които уреждат правото на предявяване на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В допълнение счита, че следва да се отчита и момента на възникване на фигурата на кредиторите на несъстоятелността в производството по банкова несъстоятелност, чийто субституент е синдикът. Поддържа, че до датата на решението по чл. 13 ЗБН не съществуват „кредитори на несъстоятелността, а единствено лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, респ. лица привнесли разноски в производството по несъстоятелност. Едва с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, с решение №******г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, тези лица придобиват ново качеството кредитори на несъстоятелността. Горното означавало, че обективно, преди датата на постановяване решението по чл. 13 ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността; не е съществувала и маса на несъстоятелността. Следователно, с оглед на обстоятелството, че преди 22.04.2015г. обективно в правния мир не са съществували нито маса на несъстоятелността, респ. лица, които да имат качеството на нейни кредитори, нито фигурата на синдика, а същите се появяват едва с постановяване на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, то следователно именно към тази дата следвало, да бъде извършвана преценката за това коя е приложимата редакция нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тази дата - 22.04.2015г., била първата възможна дата за упражняване на потестативното право на иск, защото именно към нея то е възникнало и именно от този момент започвало да тече преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН. В допълнение сочи, че именно поради тази причина основание за извършване на процесните прихващания не е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а тази на чл. 103 ЗЗД. С оглед на изложеното, счита за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че при прилагане на чл. 59, ал. 5 ЗБН, релевантната редакция на посочената разпоредба следва да бъде обусловена единствено от момента на извършване на процесното прихващане. При условие на евентуалност, че се приеме за приложима редакцията преди изменението от 28.11.2014г., счита, че в този случай процесните прихващания, следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката. В тази връзка излага, че употребеният от законодателя термин длъжника визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството „кредитор“. Претендира присъждане на разноските във всички съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Какъв е характерът на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН -материален или процесуален, доколкото урежда право на иск на определени лица; 2. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност или на по-ранен етап. 3. Допустимо ли е при тълкуване на понятието длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия. При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване. 4. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправяне на изявление за прихващане от кредитор обосновава ли извод, че извършеното действие попада или не в кръга на действията по чл. 3, ал. 3 ЗБН. Претендира се, че по въпросите е налице основание за допускане на касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК-същите се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че при постановяването на решението си въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в ТР №1/08.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т. д.№425/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №212/01.02.12г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/; 5. Под знание за неплатежоспособност следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката в това число за отрицателната й капитализация?; 6. При извършване на преценка за наличие на знание, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 7. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане?Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриване на производството по несъстоятелност или на по-ранен етап. 2. Допустимо ли е при тълкуване на понятието длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия. При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон. Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване. 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства. Спрямо първите два въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо третия – че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право