за тълкуване на акт на ЕС, то трябвало да сезира СЕС. При неотправяне на преюдициално запитване и реално, и формално се стигнало до изцяло произволно неприлагане на валидна и неотменена правна норма КЗ. Липсвали мотиви в тази насока. Дори да се приемело, че е възможно пряко да се приложи нереципирано или частично реципирано европейско законодателство, то неминуемо трябвало да се приеме, че това решение не намирало приложение в отношенията между частноправните субекти, още повече, когато се касаело за пряко приложима правна норма. Директивата нямала пряко действие. От друга страна, дадено частно лице не можело пряко да се позовава на действие на нетранспонирана директива – така било в решение Faccini Dori C-91/92. В този смисъл щяло да следва да се приложи принципът “Dura lex, sed lex”. Счита, че националните съдилища нямали задължения да прилагат директно директивите. Позоваването на решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/2012 г. на СЕС. Позовава се на решението по дело С-22/2012 г., от което прави извод, че решението на СЕС не определя конкретно кръга лица, имащи право на обезщетение, а от друга страна, изрично приема, че се дължи по силата на гражданската отговорност съгласно приложимото към спора на главното производство национално право.