1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2. Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва ли да бъде съобразено при разрешаване на правния спор?; 3. Молба за присъединяване на едно изпълнително дело към друго изпълнително дело попада ли в хипотезата на същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността в изпълнителен процес по смисъла, вложен в т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, или същата молба представлява действие по администриране на едно изпълнително дело?; 4. Мотивирано и законосъобразно ли е решението при липса на мотиви и анализ на характера на изпълнителното действие, което прекъсва или не прекъсва давността спрямо всеки един от длъжниците в производството?; 5. При наличие на съдебна практика – ППВС по стария ГПК, следва ли тя да се прилага при изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата от момента на влизането в сила на действието на новия ГПК, предвид практически неприложимостта на Постановлението?; 6. Може ли да се присъедини изпълнително дело към вече перемирано друго изпълнително дело и валидни ли са действията по него, респективно – тече ли давност в този период? и 7. Дължи ли съдът при постановяване на въззивното решение произнасяне и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства?