за придобивната давност съдът само е преразказал свидетелските показания, без да извърши комплексна преценка на всички доказателства заедно с всички установени факти: делбата от 1997 г., която действително е нищожна, но и последващите разпоредителни сделки, извършени от ответниците: два нотариални акта от 1997 г., с които Н., син на Т., дарил получения при делбата дял на своите деца Т. Н. С. и Т. Н. С.; два нотариални акта от 1997 г., с които Т. Т. Т. дарил своя дял на децата си М. Т. Г. и К. Т. Я.; два нотариални акта от 2008 г., с които М. Г. и К. Я. продали идеална част от единия имот на „Анемония транс“ О., а върху другата идеална част учредили на дружеството право на строеж; нотариален акт за дарение от 2008 г., извършен от Н. Д. И. в полза на децата му Д. Н. И. и Т. Н. И.; както и четирите констативни нотариални акта от 1997 и 1999 г. Не било обсъдено изявлението на процесуалния представител на ищците кога са узнали за реституцията /на 03.07.2014 г. по повод административно производство/, но също така и другите изявления, че те са знаели, че са наследници на Т. Т., но не били знаели кои точно имоти са му възстановени. Не били обсъдени показанията на свидетеля Г. /свидетел на ищците/, който заявил, че те много добре са знаели къде се намира възстановеният имот, тъй като са го работили преди да се създаде ТКЗС, а и живеят на 200-300 м. от него. Жалбоподателките се позовават и на бездействието на ищците в продължение на 27 години от възстановяване на собствеността – не са упражнили правото на реституция, не са декларирали възстановения имот, не са плащали данъци за него, търпели са всички фактически и правни действия. Считат също, че от доказателствата по делото се установява отблъскването на владението на ищците, като считат, че в тежест на ищците е да докажат, че са отблъснали владението на ответниците.