1. В хипотеза на иск по чл. 30 ЗН и постановяване на решение след близо 7 години от откриване на наследството, следва ли съдът да кредитира като по-достоверна съдебно-оценителна експертиза, която отчита рязкото поскъпване на цените на имотите към настоящия момент или оценка, която създава по-малка разлика между различните периоди на оценка на недвижимите имоти към момента на изготвяне на и към момента на откриване на наследството; 2. С цел постигане на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване следва ли преценката за накърнена и запазена част като стойност в пари и за размера в пари на възстановяване на разполагаемата част да се оценят към един и същи момент, а именно откриване на наследството с оглед избягване на възможността динамиката в пазара на недвижимите имоти да създава дисбаланс в двете оценки; 3. В случай, че правото на наследник да му бъде възстановена запазена част от наследството е оценено към пазарни условия от преди продължителен период от време (седем години), а в същото време разполагаемата част е остойностена към пазарни условия, които са коренно различни по отношение цените на имотите от преди седем години, то създава ли се несправедливо разместване на блага; 4. Откриването на наследството ли следва да е момента, към който се преценява накърнена запазена и възстановяване на разполагаемата част; 5. Как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството; 6. При бъдещата делба на наследството, което включва недвижим имот, и всяка от страните би следвало да получи 1/2 идеална част от наследствената маса, означава ли, че в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН страната следва да заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН припадащата се част от разполагаемата част – 1/2, а не цялата; 7. В производството по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че страната заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН цялата сума, а не само припадащата се част от разполагаемата част, то същото съобразено ли е с принципа на неоснователното обогатяване; 8. При преценка основателността на молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК, задължен ли е съдът въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е правен интерес от привличането; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 12. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивния съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи.