във въззивното решение липсва произнасяне, поради което те не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Първите два въпроса са формулирани според нейните доводи за допусната в решението аритметична грешка при определяне квотите на съделителите, каквато съдът е приел, че не е налице, тъй като изразената в диспозитива на решението негова воля напълно съвпада с формираната воля съгласно мотивите към решението. В допълнение следва да се отбележи, че в действителност касаторката е поискала по реда на чл. 247 ГПК съдът да измени своето становище по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН, което според установената практика на ВКС е недопустимо да се направи в производство по чл. 247 ГПК. Третият поставен въпрос има отношение към правилността на решението по допускане на делбата, чиято поправка е поискана, а не към обжалваното решение, поради което също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това представената от касаторката практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 247 ГПК се отнася до различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с нея не е налице, нито са налице посочените в т. 4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.