най-общо могат да бъдат формулирани по следния начин: 1. Относно задължението на съда да окаже необходимото съдействие на страната, като й даде ясни, пълни и точни указания в какво се изразява неизправността на искането и как същото може да бъде отстранено; 2. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗС съгласно която «Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.»; 3. Относно приложимостта на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН в случаите, в които е отправено искане до районния съд по реда на чл. 35. ал. 2 ЗС за издаване на предварително разрешение за допускане и извършване на делбата. Според касатора по първия въпрос е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с практиката на ВКС, и по-точно РЕШЕНИЕ №******г. на ВКС по т. д. №******г., съдържащо разяснения относно задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му, като твърди, че съдът не е дал ясни, точни и пълни указания на страната да уточни дали не предявява иск за делба, в рамките на който иска съдът да приложи правилото на чл. 35, ал. 2 ЗС, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прекратяване на допустим иск, за който е налице правен интерес от предявяването му предвид невъзможността за постигане на доброволна/извънсъдебна делба. Във връзка със следващите два въпроса касаторът счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално - същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. по отношение на тях е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че първия от тях, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съда, която моли служебно да бъде издирена и съобразена. В случай, че съдът приеме, че липсва достатъчно съдебна практика по повдигнатия въпрос, както и че нормата на чл. 35, ал. 2 ЗС не с достатъчно ясна, с цел създаване на практика по прилагането й в случаи, като настоящия моли да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съдебният акт на апелативния съд да бъде допуснат до касационно обжалване доколкото горният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, как го и за развитието на правото. В тази връзка моли съдът да се произнесе относно вложения от законодателя смисъл в понятието „отсъстващи“ - дали в тази категория лица попадат единствено „обявените за отсъстващи“ по смисъла и по реда на чл. 8 и сл. ЗЛС или тълкуването на понятието следва да бъде разширено, като в него бъдат включени всички изчезнали лица, с които съделителят няма контакт и за които не разполага с данни и сведения относно тяхното местоположение. Във връзка с последния въпрос счита, че точното прилагане на закона изисква да се създаде съдебна практика, отчитаща, че делба, в която част от съделителите са отсъстващи, но преди извършването й е дадено предварително разрешение по чл. 35, ал. 2 ЗС от районния съд, не е недействителна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН. В последната част на изложението се твърди, че определението страда от „очевидна неправилност“, т. е. е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено „contra legem“ до степен, при които законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, като се касае за особено тежко и съществено нарушение на закона, което може да бъде констатирано от съда „prima facie“.