1/ Когато в заповедното производство кредитор е посочил солидарна отговорност на длъжниците в качеството им на наследници, по този начин е издадена заповедта за изпълнение и след като такава отговорност не е налице, допустимо ли е в последващото исковото производство по чл. 422 ГПК съдът служебно да постановява диспозитив за разделна отговорност срещу наследниците, при поддържана и в последващото исково производство от ищеца претенция за солидарна отговорност, и не нарушава ли това произнасяне изискването за абсолютна тъждественост на вземането по заповедното и исковото производство? 2/За съотношението и значението на двете законови презумпции- тази по чл. 92 ЗС и тази по чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. /отм./, съответно чл. 21, ал. 1 от действащия СК /2009г./ и тежестта на доказване при оборване на законовите презумпции. 3/В хипотезата на чл. 64 ЗН, легитимиран ли е кредитор на починал съпруг да се позовава на СИО, като релевира възражение, че конкретен имот е следвало да бъде включен в описа на наследството, тъй като не е личен имот на преживелия съпруг по силата на приращението на осн. чл. 92 ЗС, а е бил придобит в режим на СИО? 4/ За разпределяне на отговорността за разноските в заповедното и в исковото производство от съда, разгледал иска по чл. 422 ГПК.