от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите два правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато третият е с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането дали е налице релевираната от касатора К. допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст. Невярно като факт е твърдението му за противоречие на атакуваното въззивно решение с цитираното в него /и поради това точно съобразено/ решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: Р. №211/23.VІІ.2012 г. на ІV-то г. о. по гр. дело №177/2011 г.