е: ако продавачът на недвижим имот продължи да го владее след сключване на договора за продажба, може ли да се приеме, че той се е превърнал в държател и владее имота за сметка на купувача, ако няма доказателства за основанието, на което държи имота. Твърди се, че в случая липсва основание за промяна владението на продавача в държане, а отговорът на въпроса ще допринесе за развитие на правото и правната доктрина. Вторият въпрос е: при заведен иск от управителя на наследството, следва ли съдът да конституира наследниците, които са призовани и са получили удостоверение за наследници след завеждане на делото, ако самите те са поискали да бъдат конституирани, както и прекратяват ли се правомощията на управителя при издирване на наследници, които впоследствие са приели наследството. Третият въпрос е: неразглеждането от съда на исканията и възраженията на ищцата и непосочването на съображения защо поставените от нея въпроси не са обсъдени, представлява ли основание за отмяна на атакуваното решение. Твърди се, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС /решение №******г., постановено по т. д. №******г. по описа на ІІ т. о., ВКС/ не е изложил собствени мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, не е обсъдил твърденията за начална нищожност на придобивното основание, превръщането на владението от добросъвестно в недобросъвестно, както и налице ли е владение при начална липса на основание. Не са изложени съображения относно валидността на договора за наем, сключен от името на ответницата В. С., като обжалваното решение противоречи и на решение №589/29.06.2010 г., постановено по гр. д. №1359/2009 г. по описа на І г. о., ВКС.