допустим/основателен ли е иск за малолетен наследник на доверител по договор за поръчка, сключен с оглед личността, без наследника да е приел по опис, да е уведомена другата страна за смъртта и при направено възражение от тази страна за недължимост, поради неприемане на наследството. Противоречие с ТР №1/ 09.12.2013г ОСГТК се изтъква и по въпроса за задълженията на въззивния съд, когато променя квалификацията. Касаторът счита, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало и служебните си задължения за съответни указания, но оплакването е за разгледан непредявен иск, т. е сочи се и недопустимост на решението. С посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят множество въпроси, формулирани в двадесет и осем точки. Общ е доводът, че няма практика по тях и отговорът им би имал принос за точното прилагане на закона. Първата група въпроси касаят положението на малолетен наследник, предявил вземане на наследодателя си без да е приемал наследството по опис, съответно значението, което има уведомяването за запзване интересите на ответната страна. Втората група въпроси касаят института на договора за поръчка като сключен с оглед на личността, основанието да се търси обезщетение по този договор за неизпълнение (каквато оспорвана от касатора квалификация е дал въззивния съд) , предоставянето на средства за изпълнение от страна на доверителя и последиците от тази забава или неизпълнение (чл. 285 ЗЗД), а в тази връзка и значението, което има смъртта на единия от доверителите.