на свидетелски показания по делото, като жалбоподателите твърдят, че ищецът не е правил искане за събиране на гласни доказателствени средства относно авторството на документа, като свидетелски показания са допуснати единствено относно обстоятелствата дали трето за спора лице се е грижило за починалата Х. Т.. Считат, че съдът е действал в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите сочат, че и по възражението за възстановяване на запазена част съдът е цитирал преписката по заповед № 332/25.10.1994 г., която касае конкретно процесния имот и никой друг такъв, както и нотариален акт от 2005 г. и решение за възстановяване на право на собственост на ПК – Лом, каквито документи не са приети като доказателства по делото, а също и показания на свидетелката А., която нито е давала показания в тази насока, нито разпитът й е бил допуснат за установяване на подобни обстоятелства. Предвид така визираните процесуални нарушения от страна на въззивния съд, жалбоподателите считат, че позовавайки се на нередовно събран доказателствен материал, Окръжен съд - Монтана е постановил очевидно неправилно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. На следващо място, в изложението е визирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: Коя страна носи доказателствената тежест при оспорването на частен документ - саморъчно завещание; В кои случаи следва да се приеме, че е изпълнена доказателствената тежест при оспорването на частен документ; Необходимо ли е насрещната страна в производството по оспорване да извършва доказване, когато страната, носеща доказателствена тежест, не я е изпълнила. Въпросите са формулирани във връзка с мотивите в атакуваното решение, че ответниците не са провели насрещно доказване чрез представяне на доказателства във връзка с възражението им за нищожност на завещанието. Жалбоподателите се позовават на противоречие по този въпрос с практиката на ВКС (решение № 123/7.04.2014 г. по гр. д. № 2393/2013 г., ІV г. о., определение № 298/4.06.2018 г. по гр. д. № 5001/2017 г., І г. о., решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г., ІІ г. о., решение № 158/3.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г., ІІ г. о. и др.), съгласно която при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него, следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване.