„1. За правния интерес от иск за прогласяване нищожност на процесната декларация-съгласие за продължаване дейността на дружеството от част от наследниците, след като производството е прекратено в частта за взетите решения – по исковете за незаконосъобразност и прогласяване нищожност на взетите решения на общото събрание на наследниците и на решение на едноличен собственик на капитала – всичките във връзка с изявлението в декларацията?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с нормите на чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК и при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба и исковата молба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства, по които страните са имали възможност да изразят становищата си?; 3. Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като ги „изненада с мотивите си?; 4. Длъжен ли е въззивният съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той служебно, без да е сезиран изрично, да даде правилната правна квалификация, ведно с указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства?; 5. Дали съдът следи служебно относно наличие на основания за обявяване нищожност на договор и може ли да обяви нищожност на основание, различно от това, с което е сезиран?; 6. За прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, както и за обективиране волята или липсата на такава за продължаване дейността на дружеството от конкретен наследник при няколко наследници; 7. За възможните начини на разпореждане /отстъпване, отказ, дарение, прехвърляне/ с дружествени дялове между наследниците, за възможността за изразяване воля за продължаване дейността на Е. само от един от тях и за начина на упражняване правата, придобити от един наследник, при няколко такива, на починал съдружник в дружество /еднолично/ с ограничена отговорност.“. Първите два въпроса се поставят от касационната жалбоподателка във връзка с доводите за липсата на правен интерес от предявения иск и произнасянето на съда по непредявен иск, съответно за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. По отношение на втори, трети, четвърти, пети и шести въпрос се сочи, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по втори въпрос – с решение №21/25.02.2015 г. на ВКС по т. д. №412/2014 г., II т. о.; по трети въпрос – с решение №276/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №519/2014 г., III г. о.; по четвърти въпрос – с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по пети въпрос – с решение №202/27.02.2015 г. на ВКС по т. д. №4123/2013 г., II т. о. и по шести въпрос – с решение №161 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. №28/2010 г. Поддържа се, че формулираният седми въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.