Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 5 ЗН

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
(3) При осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

чл. 5 ЗН

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
(2) Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
(3) При осиновяване по чл. 102 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са неотносими. По същество считат решението правилно, защото процесният имот е бил продаден на техния наследодател възмездно докато е бил в брак с И., станал е СИО и след развода имота е станал съсобствен между бившите съпрузи. Оспорват възражението за придобивна давност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„при иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба и „налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум“ не определят изходя от спора и по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявеният иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като разностойност на припадащата му се част от разполагаемата част. /в този смисъл Решение №156/22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №416/2009 г., I г. о./ При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1. да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от 1/4 от стойността на разполагаемата част, /какъвто е настоящия случай/, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от 1/4 от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари /чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал. 1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. Въззивният съд е приложил правилото на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, като е съобразил и правилото на ал. 2 на същия текст. В случая дарението на стойност 77400 лв. към момента на откриване на наследството надвишава с 19350 лв., т. е. с повече от 1/4 сбора от запазената и разполагаема част /общо запазената и разполагаема част е 51600 лв., а 1/4 от нея е 12900 лв./, поради което имота е върнат в наследството и е съсобствен при квоти по чл. 5 ЗН. Касаторката получава от него 1/2 като наследник по закон, която включва 1/3/запазената й част/ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./ и по силата на обжалваното решение получава равностоността на другата половина от разполагаемата част, припадаща се на ищцата. Ответницата по касация /ищца/ получава като наследник по закон 1/2 ид. ч., която включва възстановената й запазена част /1/3 ид. ч./ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./, чиято равностойност е осъдена да плати.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

на материална легитимация, т. е. въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В тази връзка е приел, че от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е придобит в изключителна собственост от П. Н. през 1956 г. (протокол за съдебна делба). Впоследствие имотът е внесен в ТЗКС, а с решение №05113/15.09.1998 г. на Поземлена комисия отново е възстановен на наследниците на П. Н.. По делото не се спори, а и е видно от представено удостоверение за наследници от 2.03.2020 г., че ищецът е внук на П. Н. и неин наследник след смъртта на баща му Д. Н., на основание чл. 5 ЗН. Ето защо съдът е заключил, че Е. Н. притежава право на собственост върху процесния имот, макар и не изключително, а в съсобственост заедно с останалите наследници на П. Н..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Относно приложението на установената в чл. 10а ЗН презумпция в хипотезата на приети противоречиви заключения на вещите лица относно момента на настъпване на смъртта, медицинските критерии и редът за нейното установяване. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

не е разрешен и в противоречие със соченото в изложението решение №3/25.01.2016г. по гр. д.№3973/2015г. на I г. о. на ВКС, според което в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения (сънаследствен) имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява то и го надстроява и това пряко се възприема от другите наследници, които не се противопоставят в период от 10 години, то такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот. Същото становище е възприето и в хипотеза, при която владението е било предоставено от собственика или владелец; а и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота като пристрояване и надстрояване, при което тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя. В настоящия случай обаче данни за осъществяването на подобни факти и обстоятелства по делото не се съдържат, както е посочено в обжалваното решение, вкл. и в показанията на разпитаните по делото свидетели, които подробно са възпроизведени от първоинстанционния съд, а към тази констатации въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК – св. М. С. и св. С. А. са категорични, че С. Т. е ходил при майка си А. С. И., когато била жива (до 2008г.); според св. М. А. и св. Т. П., А. С. И. живеела в имота сама, К. С. Т. и С. Т. идвали само на гости да я видят, като впоследствие за нея се грижел Т. Т.; според св. С. А. отношенията между двамата братя Т. Т. и С. Т. били нормални (когато били живи родителите им Т. живеел в сутерена, а напоследък живеел в [населено място]); св. С. А. твърди, че имотът се заключвал отвън (с три врати) заради набезите на циганите. Категорични данни в показанията на свидетелите Т. Т. да е построил първоначално няколко стаи, а впоследствие заедно със собствениците на втория етаж и цялата жилищна сграда със свои средства в показанията на свидетелите не се съдържат. Не се съдържат данни и за извършвани от този съделител подобрения, които да сочат на действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са обосновани с доводите, че въпреки настояването на ответниците, ищецът не е посочил конкретни факти и обстоятелства, водещи до нищожност на договора от 10.07.2006 г., а е продължавал да твърди, че обосновава правния си интерес на АДС и прогласената нищожност на договора по иска срещу Н. С.. Въззивният съд е приел, че МВР поддържа основанията за нищожност, свързани с липсата на качеството наемател на купувача към момента на издаване на заповедта на министъра на вътрешните работи, поради което последната е нищожна, респ. договорът за покпуко-продажба, сключен на 10.07.2006 г. няма транслативен ефект. По този начин съдът е приел, че решението по гр. д. № 5987/2010 г. на СГС, което не се ползва със СПН може да послужи и да се ползва за конкретните основания за нищожността, без такива изрично да са посочени от самия ищец (и то въпреки дадените му възможности при повторното въззивно разглеждане на делото). В отменителното решение ВКС е пояснил и дал задължително тълкуване и относно начина на прилагане на процесуалния закон във връзка с решението по гр. д. 5987/2010 г. на СГС, а именно, че влязлото в сила решение не е годно доказателствено средство за доказване правото на собственост, твърдяно от ищеца, нито за доказване нищожността на сделката от 10.07.2006 г. Следователно в още по-голяма степен това съдебно решение не може да послужи за допълване обстоятелствената част на исковата молба или от неговите мотиви да се извличат конкретни основания за нищожност на договора от 10.07.2006 г. В противоречие със задължителните указанията на ВКС апелативният съд е извел основания за нищожност на договора от 10.07.2006 г. и ги е разгледал по същество именно на основание мотивите на решението по гр. д. № 5987/2010 г. на СГС. Въззивният съд е придал правно значение на влязлото в сила решение като източник на правнорелевантни факти за нищожността, които съдът е извел и конкретизирал от мотивите на това решение и по този начин е основал вътрешното си убеждение на негодно доказателствено средство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Приложим ли е чл. 76, ал. 1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/?
2. Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? (Относно производство по съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между физически лица и „Стара Загора проект“ ЕООД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Какво е по вид съединяването на исковете с един и същи петитум на различни основания и допустимо ли е алтернативно им съединяване? В частност алтернативно ли е съединяването на искове по чл. 108 от ЗС, предявени съответно на основание придобиване на претендираното право на собственост въз основа на сделка и на основание добросъвестно и недобросъвестно владение и съдът ако уважи иска на едно от основанията - сделка, дължи ли произнасяне по другите основания за придобиване на правото на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Представлява ли владелческо действие обитаването на съсобствения имот от един от сънаследниците, когато то е станало със съгласието и без противопоставянето на останалите сънаследници, но без последните да са заявили писмено или чрез конклудентни действия, че се отказват от наследството?
2. В кои случаи сънаследникът изначално владее сънаследствения имот и не е необходимо впоследствие да демонстрира промяна в намерението си пред сънаследниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бранислава Павлова

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право