Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 49 ЗН

Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

чл. 49 ЗН

Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т. 7 ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр. д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д. №3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр. д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т. дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Счита ли се за прието открито наследство, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?", по който е констатирана противоречива практика по чл. 290 ГПК на състави на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обжалваното решение влизало в противоречие с решение №301/21.08.2023 г. по н. д. №352/2023 г. на ВКС, II-ро н. о. и определение №1152/17.05.2023 г. по ч. гр. д. №1569/2023 г. на ВКС, I-во г. о., а вторият въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него имало противоречива съдебна практика. Позовава се на протоколно определение №113/15.03.2023 г. по гр. д. №1077/2022 г. на РС-Карнобат, с което в подобна хипотеза съдът е оставил молбата по чл. 51 ЗН без разглеждане, а не без уважение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Допустимо ли е при разглеждане на иска по чл. 56 ЗН да се предявяват и разглеждат възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

(материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дали молбата за вписване на отказ от наследство по смисъла на чл. 52 ЗН трябва да бъде с нотариална заверка на подписа и какви са задълженията на съда при депозирана до него молба за вписване на отказ от наследство по чл. 52 ЗН, в която няма нотариална заверка на подписа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право