чл. 29 ЗН

При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановена запазена част от наследството, след като е отменено общо завещателно разпореждане в полза на същото лице?

Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

Когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част?
Ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи?

Относно механизма за определяне на размерите на разполагаемата част, запазената част и накърняването на запазената част в случаи, при които останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, а масата по чл. 31 ЗН е положителна стойност, и допустимо ли е в такива хипотези намаляването на направените дарения да се извършва с размера на запазената част по чл. 29 ЗН?

Как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност?

За възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в саморъчно завещание термин "разполагаема част" като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН - чл. 29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл "на всичко, с което разполагам“.
За правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Относно приложението на член 29 ЗН и алгоритъма,който се следва,съгласно посочената задължителна практика на ВКС,при начина на изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Относно начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството.

Относно задължението на съда да съдейства на страните за изясняването на делото от фактическа и правна страна. Допълнително следва да се разгледат и наведените с жалбата касационни оплаквания за материална и процесуална неправилност на решението.