Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 29 ал. 1 ЗН

Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

чл. 29 ал. 1 ЗН

Чл. 29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Въззивното решение по произнасянето относно запазените части от наследството на наследодателя и намаляване на направеното от него в полза на ответника дарение, повдигат съмнение за очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„при иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба и „налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум“ не определят изходя от спора и по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявеният иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като разностойност на припадащата му се част от разполагаемата част. /в този смисъл Решение №156/22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №416/2009 г., I г. о./ При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1. да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от 1/4 от стойността на разполагаемата част, /какъвто е настоящия случай/, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от 1/4 от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари /чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал. 1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. Въззивният съд е приложил правилото на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, като е съобразил и правилото на ал. 2 на същия текст. В случая дарението на стойност 77400 лв. към момента на откриване на наследството надвишава с 19350 лв., т. е. с повече от 1/4 сбора от запазената и разполагаема част /общо запазената и разполагаема част е 51600 лв., а 1/4 от нея е 12900 лв./, поради което имота е върнат в наследството и е съсобствен при квоти по чл. 5 ЗН. Касаторката получава от него 1/2 като наследник по закон, която включва 1/3/запазената й част/ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./ и по силата на обжалваното решение получава равностоността на другата половина от разполагаемата част, припадаща се на ищцата. Ответницата по касация /ищца/ получава като наследник по закон 1/2 ид. ч., която включва възстановената й запазена част /1/3 ид. ч./ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./, чиято равностойност е осъдена да плати.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. В хипотеза на иск по чл. 30 ЗН и постановяване на решение след близо 7 години от откриване на наследството, следва ли съдът да кредитира като по-достоверна съдебно-оценителна експертиза, която отчита рязкото поскъпване на цените на имотите към настоящия момент или оценка, която създава по-малка разлика между различните периоди на оценка на недвижимите имоти към момента на изготвяне на и към момента на откриване на наследството; 2. С цел постигане на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване следва ли преценката за накърнена и запазена част като стойност в пари и за размера в пари на възстановяване на разполагаемата част да се оценят към един и същи момент, а именно откриване на наследството с оглед избягване на възможността динамиката в пазара на недвижимите имоти да създава дисбаланс в двете оценки; 3. В случай, че правото на наследник да му бъде възстановена запазена част от наследството е оценено към пазарни условия от преди продължителен период от време (седем години), а в същото време разполагаемата част е остойностена към пазарни условия, които са коренно различни по отношение цените на имотите от преди седем години, то създава ли се несправедливо разместване на блага; 4. Откриването на наследството ли следва да е момента, към който се преценява накърнена запазена и възстановяване на разполагаемата част; 5. Как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството; 6. При бъдещата делба на наследството, което включва недвижим имот, и всяка от страните би следвало да получи 1/2 идеална част от наследствената маса, означава ли, че в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН страната следва да заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН припадащата се част от разполагаемата част – 1/2, а не цялата; 7. В производството по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че страната заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН цялата сума, а не само припадащата се част от разполагаемата част, то същото съобразено ли е с принципа на неоснователното обогатяване; 8. При преценка основателността на молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК, задължен ли е съдът въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е правен интерес от привличането; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 12. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивния съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

с приетото в решение №409/28.02.2013 г. по гр. д. №59/2011 г. на ВКС, I г. о., съгласно което съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на решението на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои не възприема.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Налице ли е материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, когато правото да се иска възстановяване на запазената част се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон, в случай че правото на наследяване е вече упражнено чрез мълчаливо приемане на наследството и последващото му изрично приемане е нищожно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Относно допустимостта да бъде влошавано положението на жалбоподателя когато решението е неправилно, но липсва насрещна жалба от другата страна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право