относно правната квалификация на иска и правомощията на въззивния съд при приета неправилна квалификация от първоинстанционния съд са обусловили извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск за нищожност на нотариалното удостоверяване поради пороци в процедурата, вместо по предявения такъв с правно основание чл. 42, б. б, във вр. с чл. 24 ЗН за нищожност на завещанието поради неспазена форма. Прието е от настоящия състав на касационния съд, че този релевантен за изхода на делото въпрос предпоставя отговор на въпроса кога правната квалификация на иска е свързана с допустимостта и кога с неправилността на обжалваното решение, и с оглед представената съдебна практика, приемаща, че когато съдът се е произнесъл по заявените фактически твърдения и петитум, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон, а не касае недопустимост на решението. Допуснато е противоречие в произнасянето с тази съдебна практика, както и с разясненията в ТР №******год. по т. д. №1/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд в горната хипотеза, което е обосновало и извода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на възззивното решение.