следва да бъдат уточнени с оглед правомощието на ВКС според указанията, дадени в т. 1 на ТР №******г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС както следва: Нищожно ли е поради противоречие със закона /чл. 21, ал. 2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел-основаване на фондация. Доколкото обаче в случая е предявен и съответно отхвърлен установителен иск за собственост срещу лице, което е прехвърлило правото на собственост върху имота преди предявяване на иска /ПП”ЗНС”/, както и срещу приобретателя на имота [фирма], то следва да се приеме, че от значение за допустимостта на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ПП”ЗНС” иск е и въпросът налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, който въпрос е поставен на разглеждане пред ОСГК на ВКС по тълк. д.№4/2014г. Поради това настоящият състав приема, че касационно обжалване по поставените въпроси следва да бъде допуснато, след което производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълк. д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС.