отразяват тезата на жалбоподателя, че когато в исковата молба ищецът е посочил една законова разпоредба, с която обосновава твърдението си за трансформиране на държавната собственост в общинска, а впоследствие се позовава на друга законова разпоредба, е налице изменение на основанието на иска. Тази теза не кореспондира с данните по настоящото дело. Както се посочи по- горе, исковата молба е била нередовна, тъй като изложените в нея обстоятелства са били противоречиви - от една страна ищецът твърди, че по силата на закона е придобил правото на собственост от държавата, а от друга - позовава се на норма, която по съдържание е неотносима към отделянето на общинската собственост от държавната и регламентира държавната собственост. Съгласно трайната практика на ВКС, когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и петитума на молбата, съдът служебно следва констатира, че същата е нередовна и да даде указания на ищеца за отстраняване на тази нередовност. Ищецът може и сам, без да са му дадени указания от съда, да уточни и поясни исковата си молба. За редовността на исковата молба съдът следи служебно във всяко положение на делото. Когато нейната нередовност не е забелязана при първоначалната проверка за редовност, която съдът извършва съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, уточняването на основанието и петитума на иска може и следва да се направи и по-късно, включително и пред въззивния съд. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато исковата молба е останала нередовна, предприетото от ищеца по негова инициатива или по указание на съда уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК / решение №105 от 09.09.2021 г. по гр. д. №2256/2020 г. на ВКС,ІV г. о.; решение №162 от 02.02.2017 г. по гр. д. №2357/2015 г. на ІІ г. о.; решение №476/26.06.2013 г. по гр. д. №1515/2011 г. на ІV г. о. и др./ Въззивното решение е съобразено с тази практика, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.