чл. 11 ЗН

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички доказателства по делото и да изложи мотиви по тях.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е общината да приеме по опис наследствените вещи и имоти, които придобива на основание чл. 11 ЗН?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл. 61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл. 11 ЗН, да бъде проведено производство по чл. 51 ЗН?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Трябва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ и как се определя релевантния период на проверката и преценката за наличие на основание за отнемане на имуществото?

Дали за възникването на право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е необходимо доказване на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие?

Наличието на наследници по закон изключва приложението на чл.11 ЗН, който като условие за действието му, въвежда изискване лицето да няма наследници по закон, респективно всичките наследници по закон да са се отказали от наследството. Следователно, първостепенният съд неправомерно, без да изчерпи редът на наследниците по закон е конституирал като ответник в производството по несъстоятелност на едноличния търговец, държавата. Т.е. решението е постановено спрямо субект, който не е пасивно процесуално легитимиран да поеме наследството на едноличния търговец и съответно по отношение на него постановеният акт е недопустим.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 51 ЗН (Закона за наследството) по отношение на държавата?

Представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

1. Какъв е процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание - приложимост на чл. 131 ГПК – чл. 133 ГПК по отношение на реда по чл. 629 ТЗ, ал. 2 и ал. 4;
2. Какви са критериите по прилагането на чл. 673, ал. 3 ТЗ спрямо кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ - простира ли се по отношение на тях изискването за представяне на убедителни писмени доказателства, както по отношение на кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, или е достатъчен фактът на предявяването на иска, за да се премине към преценка дали да бъдат допуснати до участие в събранието на кредиторите;
3. Допустимо ли е провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ и ако е допустимо, кои кредитори са легитимирани да гласуват в него;
4. Допустими ли са доказателства, различни от писмените, в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ;
5. Допустимо ли е списъкът по чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона, и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите;
6. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ;
7. От кой момент тече срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план: от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ или след обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ;
8. Подлежи ли на обжалване определението по чл. 674 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността отказва свикване на събрание на кредиторите;
9. Могат ли получените суми от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл. 629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ;
10. Чия собственост стават недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице?

Представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице ? Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза ?

Относно тълкуване правната норма на чл.540 ГПК, във връзка с чл.533 ГПК.

Относно отговорността на общината, която е придобила по силата на чл. 11 ЗН жилищен недвижим имот, по предявен осъдителен иск въз основа на облигационно отношение между кредитора и наследодателя – длъжник, който впоследствие е починал.