с поредни номера 1 и 2 са от значение за изхода на делото и се отнасят изцяло до вътрешните взаимоотношения между кмет на община и кмет на кметство, регламентирани от разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, вменяващ задължение в тежест на последния да „организира изпълнението на актовете на кмета на общината, отнасящи се до територията на кметството”. При данните по делото, че предмет на процесния договор за изработка №47/18.ІІ.2009 г., сключен между бургаското търговско д-во и кмета на общината настоящ касатор, е било създаването на светещ в червена светлина надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В З.”, съоръжението очевидно е било предназначено „за територията на това село от [община] – на основание сключен от кмета на общината договор с изпълнителя. Ето защо, подписването от страна на кмета на това село на приемо-предавателния протокол от 28.ІV.2009 г., предпоставящ монтирането на въпросното съоръжение там, е било в изпълнение на горепосоченото негово административно задължение по закон. Като е приел това с атакуваното въззивно решение Смолянският ОС всъщност въобще не се е произнасял по третия въпрос от изложението на касатора, погрешно отъждествяващ касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, което в конкретния случай е обективно негодно да обоснове приложно поле на касационното обжалване. Освен т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР №1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., в случая приложимост имат и разясненията в мотивите към т. 1 от същото, според които: „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.