с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Текстът съдържа единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от съда и за необоснованост на атакуваното решение, без да е налице изведен от касатора въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, в т. ч. не са изложени никакви съображения, с които да се обосновава цифрово посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селекция на жалбата. Извън това, следва да се отбележи, че във връзка с приложението на нормите на чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 44 ЗМСМА по трудови спорове за незаконно уволнение, има създадена непротиворечива практика на ВКС – напр. решение №284/21.07.2010 г. по гр. д.№378/2009 г., ІV г. о., решение №62/14.02.2013 г. по гр. д.№527/2012 г., ІV г. о. и др. Според приетото в цитираните решения, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат; основание е за назначаване, както и за прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. В тази връзка, без значение е дали и как са делегирани на кмета на общината съответните правомощия по приемане и утвърждаване на щатното разписание, тъй като тези негови права произтичат пряко от закона. Въззивното решение съответства на цитираните правни разрешения, възприети в практиката на ВКС.