не покрива общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, тъй като в конкретния случай, предвид мотиви на въззивната инстанция, не е обусловил изхода на спора. В обжалваното решение съдът е приел, че доказателството, във връзка с което е поставен въпросът, е неотносимо за спора, тъй като предмет на делото не е изпълнението на договора за продажба на дървесина, а изпълнението на последваща спогодба между страните, която има конститутивно (а не установително) действие, поради което „предхождащото спогодбата положение е загубило правната си релевантност“. Видно е, че съдът по същество е приел, че дори въз основа на доказателството да се установява, че има пълно изпълнение на договора за продажба на дървесина, този факт е ирелевантен за сключената след това спогодбата, на която се основава претенцията, предвид конститутивния й характер. Ето защо, въпросът, свързан с представеното доказателство във връзка с изпълнението на договора за продажба, сам по себе си не може да обуслови промяна на изхода на спора. Във връзка с решаващите мотиви на въззивната инстанция, които именно са предопределили изхода на спора – относно характера на спогодбата и нейното правно действие, липсва поставен от жалбоподателя въпрос, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, този въпрос не може да бъде служебно формулиран от ВКС.