(подредени според логическата последователност на мотивите в решението): 1. Кой е релевантният факт за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и каква е разликата с правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ? 2. Правилно ли е решението, с което съдът приема, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение, като е базирал фактическите си констатации по опровергаване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ на свидетелските показания на съпруг и на обясненията на ищеца? 3. Какво е доказателственото значение на обясненията на страните? 4. Когато искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обоснован с довода, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, достатъчно основание за опровергаване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ ли е обстоятелството, че Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията допуска длъжността, определена за държавен служител, да се заеме и от лице по трудово правоотношение? 5. Следва ли съдът да черпи аргумент за злоупотреба с правото по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, само от това, че за възложените задачи на служителя не са били съставени документи? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и чл. 8 КТ. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.