/първи, първата част на втори въпрос и шести въпрос/, свеждащи се до материалноправните предпоставки за уважаването на иска за установяване на нарушение на правата върху търговската марка /вкл. за характеристиката на поставения знак върху стоките, произтичаща от основната функция на правото върху марка и за възприемането на знака от потребителите и гарантирането на последните на идентичността на произхода на марковата стока, която да им позволи да различат без възможност от объркване тези стоки от стоките с друг произход/, не е налице поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, респективно по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато – в случая не се установяват предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание – разпоредбите на чл. 9, чл. 13, чл. 73 и чл. 76 ЗМГО /отм./ са ясни, пълни и непротиворечиви, като по приложението им е създадена богата практика на ВКС, вкл. и задължителна такава – т. 1-т. 3 ТР №1/2008 г. по т. д.№1/2008 г. на ОСТК на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло.