и тяхната връзка със спора, като е формулирал въпросите:” Как следва да се докаже основателността на иска за обезщетение по чл. 76/1/т. 3 ЗМГО- по начина възприет от САС или с тълкуване на чл. 76а и чл. 76 б, т. 1 и 2 ЗМГО”. Друг въпрос, според страната, бил свързан „с метода за определяне на обезщетението в размер на лицензионното обезщетение..”. Поставен е и въпрос, определен от касатора като „ по-общ”, а именно-„Отделни ли са исковете по чл. 76а и по чл. 76б/1/т. 1 и 2 ЗМГО или искът е един- по чл. 76/1/т. 3 ЗМГО, а р-бите на чл. 76а и чл. 76б/1/т. 1 и 2 ЗМГО са само начини за определяне размера на обезщетението. Може ли ищецът да поиска съдът да определи обезщетението и по трите начина.. и да осъди ответника да заплати най-голямата сума..”. Поставени са още и въпросите: „ Следва ли да се ползва като критерий само възможната печалба на нарушителя… и може ли да се определи размера на пропуснатите ползи на ищеца когато е нарушено право върху марка, регистрирана за стоки – сходни на стоките на ответника – нарушител, причинени от това че нарушението е предизвикало допълнително увеличение предлагането на пазара на сходните стоки и това е довело до нереализиране продукцията на ищеца…ако не може то следва ли като база за определяне на обезщетението да се ползва печалбата на ответника…”. По всеки един от тези въпроси страната е интерпретирала мотивите на въззивния съд и е изложила своето разбиране по отговора на поставения въпрос, като е отбелязвала, че тези въпроси били от значение за делото, поради връзката им с постановения правен резултат. В заключение е посочено, че били налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че цитираните разпоредби / неуточнени / на ЗМГО, които САС бил приложил не били „ достатъчно ясни” и по тях липсвала задължителна съдебна практика, „защото нямало обнародвана такава в сборниците за решения на ВКС”. Посочено е още, че разпоредбите на чл. 76а и чл. 76б ЗМГО били сравнително нови и следвало „както съдилищата така и практикуващите юристи да се ръководят от задължителното тълкуване дадено ВКС”. Развито е кратко, общо разбиране за нуждата от тълкуване на чл. 76а и 76б ЗМГО, обосновано, с лаконичното обяснение, че марката била специфичен обект на собственост. Други доводи няма развити.