за конкретния правен спор с твърдението, че въззивният състав е дал отговор само на някои от оплакванията във въззивната жалба, че е обсъдил само част от относимите доказателства и че не е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В изложението са конкретизирани ( в 11 точки) релевантните според касатора обстоятелства относно това дали извършените от него действия по използването на знака представляват нарушение на забраната по чл. 13, ал. 1 ЗМГО /отм./, за които се твърди, че не са обсъдени от въззивният съд. Допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът аргументира с противоречието с практиката на ВКС, обективирана в решение №146/13.11.2015 г. по т. д. №2687/2014 г. на ІІ т. о.; решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на IV г. о.; решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II т. о. и др., както и с противоречие с постановките в т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ППВС №7/65 г. и TP №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.