за наличието на процесуалните предпоставки за съществуване правото на иск, дадено в отменителното решение №195/31.01.2018г. по т. д.№370/2017г. на ВКС, І т. о. Обсъдено е и заявеното възражение на ответника по иска, основано на новонастъпило обстоятелство, което според него обуславяло отпадане на правния интерес на ищците. Това ново обстоятелство било влизането в сила на отмяна на регистрацията на марката с решение №36/28.01.2015г. на председателя на Патентно ведомство, настъпило на 03.04.2017г., т. е. осъществило се след подаване на първоначалната касационна жалба, но преди постановяване на решението по нея. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че интерес от установителния иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО съществува при кумулативното наличие на три предпоставки: действието на регистрираната марка да не е отпаднало от момента на заявяването й, ищецът да твърди, че е ползвал марката преди и към момента на заявяването й, т. е. че е действителният притежател, а за марките, регистрирани след 10.03.2011г. – ищецът да не е подал своя заявка за регистрация. Прието е, че в случая марката е регистрирана на 10.04.2008г. по заявка от 19.06.2006г., а отмяната на регистрацията съгласно чл. 28, ал. 1 ЗМГО е считано от 28.01.2009г. (от петгодишния период на неизползване). За периода след 28.01.2009г. е отпаднало действието на регистрацията, но за периода от заявката (19.06.2006г.) до началния момент на отмяната (28.01.2009г.) действието на регистрацията се е запазило и за този период правната защита на марката ще отпадне само при нейното заличаване, което съгласно чл. 28, ал. 3 ЗМГО ще има действие от датата на подаване на заявката. В този случай фактическият ползвател на марката има правен интерес от заличаването й. Изрично е изразено разбирането, че въпросът за това дали ищците са действителни притежатели на марката не от значение за обосноваване на интереса и легитимацията им по предявения иск.