между страните е каква е действителната воля на страните относно предмета на договора за ипотека и какво следва да се разбира от израза „заедно с правото на строеж, включващо првавото да се построи и придобие в собственост жилищна кооперация „КЦ-55”, блок А и блок Б, която ще бъде изградена върху гореописания УПИ.” Намерил е за неоснователни възраженията на касатора, че ипотеката не е учредена върху ограниченото право на строеж, а върху бъдещата сграда, която собственикът на земята ще построи и ще придобие по силата на приращението. Приел е, че в договора за ипотека е следвало да се посочи, че се ипотекира жилищната сграда, която собственикът ще построи, като се индивидуализира всеки самостоятелен обект от нея. Направил е извод, че не е налице валидно учредена ипотека в полза на банката, поради обстоятелството, че [фирма] не е притежавал учредено право на строеж, с оглед невъзможността да притежава такова върху собствения си имот, доколкото такова се учредява в полза на трето лице и поради липсата на индивидуализация на отделните обекти в сградата съгласно изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че от съдържането на уговореното в договора за ипотека не възниква съмнение, че е ипотекирано именно правото на строеж, а не бъдещата сграда, която собственикът ще построи и придобие по силата на приращението. Посочил е, че не може да се смесват фактическите състави на чл. 63 и чл. 92 ЗС, тъй като са различни релевантните факти и основания, обуславящи тяхното възникване и правните последици от реализацията им. Поради това е приел, че уговореното в договора за ипотека тя да се учреди върху правото на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищна сграда няма правна стойност, тъй като собственикът не може да учреди в своя полза суперфиция, не е възможно самоучредяване след като се притежават пълните вещни права върху имота. Построеното се придобива в собственост по силата на приращението, тъй като правото на собственика да строи в имота си е част от правото на ползване. Приел е също така, че след изменението от 2000 г. в чл. 166, ал. 1 ЗЗД се съдържа изрично изискване за валидно вписване на ипотеката, което трябва да се извърши в имотния регистър, в който съгласно ЗКИР за всеки имот се води партида от пет части и която по съдържание е различна от персоналната партида, представена като доказателство по делото.