е свързан с тезата на М. Ф., че в писмо приложено по адм. д. №4223/2011 г. на АССГ ищцата е направила признание на неблагоприятни за нея факти /че наследодателят на ответницата е „махнал колците, обозначаващи двете граници“ и е „избързал да сложи къщата си“ в имота на ищцата, както и „изтапанчил дървета и „изправил парцела на ищцата, „присвоявайки 175 кв. м.“/, като се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение №113/20.01.2016 г. по т. д. №955/2014 г. на II т. о., с което е дадено тълкуване, че твърдението на страна по делото за осъществяването на неизгоден за нея факт, съдържащо се в становището по иска, следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като въззивният съд е приел за установени посочените факти /поставяне на ограда, изграждане на постройка и засаждане на дървета П. Ф. без съгласието на С. Б./ и ги е обсъдил в съвкупност с приети за установени от другите доказателства факти /разговори между П. Ф. и С. Б., че се касае до временно състояние за препятстване преминаването на животни докато имотите се урегулират/ при съвкупната преценка на които е формирал и правните си изводи.