се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а те са: 1. по отношение на недвижимите имоти, намиращи се на територията на Република България могат ли да се притежават такива вещи, включително и сервитутни права, които не са изрично допуснати и уредени от българското законодателство, респективно да се придобива по давност право на преминаване чрез ж. п. коловоз. 2. допустимо ли е придобиване по давност на право на преминаване през неуригулиран „служещ” имот до уригулиран господстващ” имот при липса на законови разпоредби, уреждащи сервитутното право, респективно придобиването му по давност в този случай; 3. действията по ползване на съществуваща в чужд имот ж. п. линия / отклонение/ представляват ли „търпими действия”, когато и докато те се осъществяват без противопоставяне на собственика на тези имоти; 4. Когато поземления сервитут изисква осъществяване на въздействие върху няколко съседни служещи имота, той не може да съществува и да се владее само по отношение на част от тях. Твърди се и очевидна неправилност на решението, предвид приетото от окръжния съд, че ответникът е придобил по давност правото на преминаване през реституирания имот без да съобрази нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която заличава с обратно действие придобивната давност върху реституиращи се имоти до 22.11.1997 г..