1. „Противоречи ли на добрите нрави клауза от договор за кредит, сключен между банка, от една страна, и търговско дружество и физически лица, от друга, която позволява на банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита (възнаградителната лихва), без да са посочени обективни критерии за това и това води ли до значителна липса на еквивалентност в насрещните престации? Накърнява ли такава клауза принципите на добросъвестност и справедливост?“; 2. „За да се приеме, че клаузата за едностранно изменение от страна на банката на размера на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, следва ли да са налице поне минимални стандарти за информираност относно начина на определяне на променливата лихва?“; 3. „Клауза от договор за кредит, която дава възможност на банката-кредитор едностранно да изменя възнаградителната лихва, част ли е от основния предмет на договора?“ (по този въпрос твърдят противоречие с Решение №424/02.12.2015 год. по гр. дело №1899/2015 г. на ВКС, IV г. о.); 4. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?“; 5. „Длъжен ли е съдът служебно да се произнася относно неравноправност на клауза и без възражение по делото?“ (по този въпрос твърди противоречие както със задължителната практика - Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г., ОСГТК на ВКС, така и със задължителните за националните юрисдикции указания по правилното тълкуване и приложение на общностното право, дадени с постановени по преюдициални запитвания решения на СЕС: по дела С-40/2008, С-137/2008, С-168/05, С-240/98, С-243/2008, С- 244/98, С-397/2011, С-415/2011, С-472/2011, С-618/2010, С-618/2010, С-243/2008, С- 472/2011, С-397/2011, С-618/2010 и С-473/00).