чл. 2 ЗКИ
Чл. 2. (1) Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
(2) Банката може да извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз:
1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. издаване и администриране на други средства за плащане ( пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
3. приемане на ценности на депозит;
4. дейност като депозитарна или попечителска институция;
5. (отм. ДВ 24/2009);
6. финансов лизинг;
7. гаранционни сделки;
8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
9. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
10. парично брокерство;
11. (отм. ДВ 27/2014);
12. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
13. издаване на електронни пари;
14. придобиване и управление на дялови участия;
15. отдаване под наем на сейфове;
16. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти;
17. други подобни дейности, определени с наредба на БНБ.
(3) Придобиването, регистрирането, сетълментът, изплащането и търговията с държавни ценни книжа се извършват при условията и по реда на Закона за държавния дълг.Търговията с държавни ценни книжа, осъществявана на регулирани пазари на финансови инструменти и на многостранни системи за търговия, се извършва по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти.
(4) Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.
(5) Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само:
1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ;
2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България чрез клон;
3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.
(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, може да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот по чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010″, след разрешение от БНБ. Редът и условията за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.
чл. 2 ЗКИ
Чл. 2. (1) Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
(2) Банката може да извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз:
1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. издаване и администриране на други средства за плащане ( пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
3. приемане на ценности на депозит;
4. дейност като депозитарна или попечителска институция;
5. (отм. ДВ 24/2009);
6. финансов лизинг;
7. гаранционни сделки;
8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали;
9. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
10. парично брокерство;
11. (отм. ДВ 27/2014);
12. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
13. издаване на електронни пари;
14. придобиване и управление на дялови участия;
15. отдаване под наем на сейфове;
16. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти;
17. други подобни дейности, определени с наредба на БНБ.
(3) Придобиването, регистрирането, сетълментът, изплащането и търговията с държавни ценни книжа се извършват при условията и по реда на Закона за държавния дълг.Търговията с държавни ценни книжа, осъществявана на регулирани пазари на финансови инструменти и на многостранни системи за търговия, се извършва по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти.
(4) Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.
(5) Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само:
1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ;
2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България чрез клон;
3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.
(6) Банките, които имат право да извършват дейност по ал. 2, т. 9, може да оферират пряко за сметка на клиенти в търгове за двудневен спот по чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (OB, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1031/2010″, след разрешение от БНБ. Редът и условията за издаване на разрешението, необходимите документи за издаването му, както и основанията за отказ се определят с наредба на БНБ.
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Има ли право банка - кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– „Когато касаторите изрично се позовават на обстоятелство, обосноваващо нищожност на договор за цесия и анекс от 13.10.2010г. тъй като съставлява спогодба върху непозволен договор, съдът следи ли служебно нищожността… „, „ Ако договор за цесия, сключен в нарушение на чл. 2 ЗКИ е нищожен и цесионерът не е придобил вземането, то валидно ли е встъпването в това несъществуващо задължение от трети лица, чрез анекс“., „Чия е доказателствената тежест при оспорване на счетоводните записвания…“, „Когато размерът на задължението се основава на счетоводните записвания на страните, следва ли съдът да изследва редовността на счетоводните записвания …погасителни планове от 2008г. до завеждане на исковата молба, цедентът продължил ли е да получава плащанията по кредита … „ , „С оглед прехвърляне на вземанията като обезпечени с договор за ипотека, с ипотекарен длъжник, цесионерът открил ли е счетоводна сметка№******говора на ответниците към исковата молба представляващи анекс от 13.10.2010г…“. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Има ли право банка - кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 2 ЗКИ, чл. 226 ал. 1 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗКИ, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 133 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 2 ал. 2 ЗКИ, чл. 2 ЗКИ, чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 60 ал. 1 ЗБН, чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Относно преценката дали има търговски характер спора за неоснователно обогатяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31. 03. 2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./ - чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, няма за последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти, собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и правото на собственост върху отделните имоти не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възникване на такава съсобственост по регулация, е приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. По тези въпроси практиката на ВКС е единна и постоянна, обективирана в множество решения. При действието на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., подробният устройствен план (ПУП) също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
търговски ли е спора по потребителски договори за заем с банкови институции“. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Цитирано е т. дело на ОСГТК на ВКС, по което поставения въпрос е формулиран, както следва: „При уговорено погасяване на главно задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. Този въпрос не е обусловил правните изводи на съда, неотносим е към настоящия правен спор, а и въпросите в изложението нямат отношение към него. Същевременно искането за спиране се свързва от страната с „отговаряне на въпроса търговски ли е спора по потребителски договори за заем с банкови институции“, който не съвпада и с въпроса, по който е образувано т. дело №3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“. Както се вижда от съдържанието му, въпросът третира „правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, каквито не са правоотношенията, предмет на настоящия спор. Затова искането следва да бъде оставено без уважение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Симеон Чаначев
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 10 ЗЗП, чл. 143 т. 12 ЗЗП, чл. 143 т. 18 ЗЗП, чл. 143 т. 19 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 145 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 18 ал. 2 т. 2 ТДТС, чл. 2 ЗКИ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 366 ЗЗД, чл. 430 ТЗ, чл. 72 ал. 2 ЗЗД, чл. 72 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.