Допустимо ли е съединяването на отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от недвижим имот с иск за делба по реда на чл. 212 ГПК в хипотеза, при която ответникът по иска за делба се легитимира като индивидуален собственик на целия имот, предмет на делбата, с констативен нотариален акт за собственост и по негово искане този имот е нанесен като самостоятелен по реда на ЗКИР в действаща кадастрална карта, ако предявилите иска за делба лица твърдят, че този имот е съсобствен и обособяването му като самостоятелен в кадастралната карта е извършено без тяхно знание и съгласие при включване в неговите граници на реална част от съседен имот, за който също твърдят, че е съсобствен?

Длъжен ли е и по какъв начин въззивният съд да съобрази актуалния статут на имотите, предмет на иска за делба, при постановяване на решение във фазата по допускане на делбата, в хипотеза, при която части от съсобствен имот при изменение на кадастралната карта са включени в няколко поземлени имота?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени релевантните за спора факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани с анализ на събраните по делото доказателства.