Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 115 ал. 1 ЗКИ

Чл. 115. (1) Българската народна банка може да постави банка под специален надзор при следните условия:
1. банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, и БНБ е започнала процедура за произнасяне по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, и
2. банката не отговаря на условията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.

чл. 115 ал. 1 ЗКИ

Чл. 115. (1) Българската народна банка може да постави банка под специален надзор при следните условия:
1. банката не е изплатила влогове, които са изискуеми и дължими, и БНБ е започнала процедура за произнасяне по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, и
2. банката не отговаря на условията за преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №725/10.12.2019 г. по ч. т. д. №2426/2019 г. на II т. о., решение №39/02.07.2019 г. по т. д. №1283/2018 г. на I т. о. и определение №60454/13.07.2021 г. по т. д. №630/2020 г. на I т. о. Останалите формулирани въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед предотвратяване на противоречиво тълкуване по въпросите и предвид липсата на съдебна практика по същите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът касае правилността на изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на волеизявлението за прихващане, което е основано на довода, че цесията има характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има характер на платежно нареждане. Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство/ мотивите към т. 1 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос №2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно формираната с решение №51/21.07.2020 г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №59 от 10.08.2020 г. по т. д. №1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020 г. по т. д. №3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020 г. по т. д. №751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №130 от 15.01.2021 г. по т. д. №2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №142/21.01.2012 г. по т. д. №1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. №2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. №1920/2018 г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси №4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл. 59, ал. 3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че при постановяването на решението си въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в ТР №1/08.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т. д.№425/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №212/01.02.12г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/; 5. Под знание за неплатежоспособност следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката в това число за отрицателната й капитализация?; 6. При извършване на преценка за наличие на знание, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 7. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане?Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно знанието за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН е налице трайна и последователна практика на касационната инстанция, съгласно която, разбирането за „знанието за неплатежоспособност" по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ; че в практиката се приема последователно, че под „знание за неплатежоспособност" в хипотезата на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ в качеството й на компетентен за това надзорен орган становище за неплатежоспособност на банката по чл. 3, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност и именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Обосновано е, че знанието за настъпила неплатежоспособност не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност, което е основание за поставяне под особен надзор на банката. Очертано е, че предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Като приложима за спора съдебна практика са цитирани решенията на ВКС по т. д. №751/2019 г. на I т. о., по т. д. №3089/2018 г. и по т. д. №462/2020 г. на I т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

съставът се е позовал на съществуваща непротиворечива практика на ВКС по аналогични случаи, която е споделил изцяло. Констатирал е, че твърденията на ищеца в исковата молба досежно наличието на знание у ответника се свеждат на първо място до знание за поставяне на банката с решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове /чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ/, което, според ищеца, е ноторно известен факт и към този момент всеки гражданин е разполагал с тази информация, както и на второ място – че, поради качеството си на служител, изпълняващ длъжността експерт“ в банката, ищецът е бил наясно с влошеното й финансово положение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право