Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск и за наличието й съдът следи служебно. По силата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗК кооперацията се представлява от нейния председател. Процесуалното представителство за подаване на исковата молба и последващите процесуални действия е учредено от лице, което към момента на подписване на пълномощното не е имало право да го учредява предвид продължаването на представителството на кооперацията каквото е било отпреди момента на оспорените решения на общото събрание, и е в нарушение на определението по чл. 61 ЗК, задължително за органите на кооперацията и за член кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството по което то е постановено. Съобразно представените доказателства съдът при дължимата преценка дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно, е следвало да прекрати производството по делото. Осъществените процесуални действия, тъй като заздравяване на порочно образувания процес е невъзможно в конкретния случай (по съдебни спорове между кооперацията и нейния председател, както е в случая, кооперацията се представлява от избрани от общото й събрание едно или няколко лица – чл. 25 ЗК), са опорочени и постановените решения са недопустими.