„1. Валидно сключен ли е договор за заем, без да е налице изискуемо от закона решение на УС на кооперация, обвързва ли такъв договор кооперацията в т. ч. и по клаузи за лихви, такси, разноски по обслужване и др.?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да провери правилността на правната квалификация на спора, при наведено, освен пред първоинстанционния съд, а и във въззивната жалба възражение за неправилна правна квалификация, да я промени и да даде съответните указания на страните?; 3. Допустимо ли е съдът, по своя инициатива, да прилага анатоцизъм, когато предмет на спора е посочена от ищеца – физическо лице сума като „остатък от общия размер на дълга, т. е. включваща главница, лихви, разноски за обслужване на кредит и т. н.?; 4. Валидно ли е обявяването на договор за заем за предсрочно изискуем, извършено от трето неовластено лице и без наличието на съществената предпоставка – незаплащане на две поредни вноски?“. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на формулираните въпроси противоречи на практиката на ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на ТР №1 от 7.03.2019 г. по тълк. д. №1/2018 г. на ОСТК на ВКС; по втори въпрос – на ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на решения на ВКС по гр. д. №859/2020 г., IV г. о., гр. д. №1151/2016 г., IV г. о., гр. д. №1725/2009 г., I г. о., гр. д. №167/2012 г., IV г. о., гр. д. №4124/2014 г., IV г. о., гр. д. №369/2015 г., III г. о. и определение на ВКС по ч. гр. д. №5868/2015 г., IV г. о.; по трети въпрос – на решение на ВКС по т. д. №1504/2018 г., II т. о.; по четвърти въпрос – на ТР №4/2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС по т. д. №601/2014 г., I т. о. и т. д. №1717/2013 г., I т. о.