1/ длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени; 2/ необходимо ли е да се демонстрира промяна на намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й и достатъчно ли е декларирането на имота от ищците и признанието на собствеността им от част от ответниците, за да се счете, че е налице придобивна давност; 3/ следва ли да бъде доказана промяна в намерението за своене когато лицето, упражняващо фактическа власт, е допуснато в имота от собственика; 4/ при договор за групов строеж налице ли е съвладение и следва ли при позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част да се докаже извършване на действия, с които да се обективира намерение за владение; 5/ допустимо ли е владението върху апартамент и гараж да се доказва само със свидетели, които сочат, че живеят на съседната улица; може ли твърдения за придобивна давност на апартамент да се ползват по аналогия и за гараж; може ли да бъде доказана придобивната давност за гаража само със свидетелски показания, които просто установяват наличието на такъв. По последния въпрос се визира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивирана е и очевидна неправилност на акта.