пар. 1, т. 2а ДР ЗЕ

Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача?
Формално ли е или следва да се основе на установените в закона критерии правото на съда да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно?
Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК? Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства?
Липсата на данни за това кога е извършено софтуерно вмешателство в средството за търговско измерване /т.е. за началото на погрешното отчитане/ води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена ел. енергия за исковия период? Длъжен ли е в тези случаи съдът за приложи чл. 162 ГПК?

1) при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./; 2) правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея регистър, както и причините за това; и 3) правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №118/18.09.2017 г. по търг. д. №961/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №60116/17.02.2022 г. по търг. д. №971/2020 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №75/13.04.2021 г. по гр. д. №2206/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №76/08.04.2021 г. по гр. д. №2209/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите два правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача?
Формално ли е или следва да се основе на установените в закона критерии правото на съда да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно?
Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК?
Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства?
Липсата на данни за това кога е извършено софтуерно вмешателство в средството за търговско измерване /т.е. за началото на погрешното отчитане/ води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена ел. енергия за исковия период? Длъжен ли е в тези случаи съдът за приложи чл.162 ГПК?

1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)?
2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта?

За правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото. (По отрицателен установителен иск против „Електроразпределение север“ АД с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на „Електроразпределение север“ АД сума, представляваща начислена корекционна сума по партида)

1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)?
2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта?

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)?
2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта електроенергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

1. Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред – в аспекта на чл. 123 ЗЕ (приложимата редакция на текста, вкл. изм. и доп. ДВ бр. 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 31 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“?
2. Когато клауза за неустойка за вредите от неправомерно преустановяване на електрозахранването има и в Общите условия на оператора на електропреносната мрежа, и в Общите условия на крайния снабдител (на доставчика), длъжен ли е съдът да изследва по чия инициатива е било прекъснато електрозахранването в обекта или фактът е без значение (не е правопораждащ) за иска за неустойката на клиента срещу мрежовия оператор?

Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
Има ли право доставчикът на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?
Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието на чл.48,чл.49,чл.50, чл.51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта електроенергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

Следва ли да се ангажира отговорността на потребителя при отчетена електроенелгия от неизведен на десплея регистър при софтуерна намеса по реда на чл. 183 ЗЗД и от правно значение ли са причините довели до измерване на част от потребената ел. енергия в скрит регистър на електромера, както и периода на това измерване , след като записът в него е безспорно установен?

Кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества - ЗЕ или ЗЗД, при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т.н. скрита тарифа?

При установено софтуерно въздействие върху СТЕ, с което е измерена цялана доставена енергия , но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача по чл.183 ЗЗД и след отмяната на чл.47 и чл.52-56 ПИКЕ прилагат ли се разпоредбите на чл.48-51 включително при уреждане на отношения между доставчика на ел.енергия и потребителя ѝ?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти?

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?