между страните – дали са налице договорни правоотношения между тях, по силата на които касаторите да са били задължени да осигурят достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа за ищците, съдът приема, че според представените по делото доказателства (фактури за заплатена електроенергия на името на ищците и техните праводатели, които са имали партиден номер при касаторите, както и декларация за демонтиране на средство за търговско измерване от м. март 2008 г.) между страните са съществували договорни отношения, по силата на които дружествата са доставяли електроенергия и ищците са заплащали дължими суми. Посочени са свидетелски показания на служител на един от касаторите за преместване на електромера, намиращ се в имота на ищците, както и защо е било разпоредено от прекия му началник да се монтира електромер в съседния имот, поради което съдът приема, че причината за преместване точката на отчитане от имота на ищците на друго място не е обстоятелството, че той се е отделил от друг имот, за който е имало изградена система за електроснабдяване. Съдебна експертиза не е кредитирана, тъй като заключението е базирано на писмо на касаторите до ищците и не почива на други данни. В заключение се приема, че не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 Наредба №6/2004 г. и че ищците не са собственици на нов обект, отделен от друг, за който да е необходимо да се проведе процедура за присъединяване към електропреносната мрежа и да се заплатят предвидените за това такси, както и че електроснабдяването следва да бъде възстановено, тъй като не са налице хипотезите на чл. 57, 58 и 68 ОУ на Е. България.