от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗДС, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?“, като касаторът поддържа по въпроса основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки следната противоречива практика – решение №451 от 15.07.2010г. по гр. дело №844/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №246/27.05.2011г. по гр. дело №1265/2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК; 2/ „Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг, недоговорен източник /смесен фактически състав от договор и административен акт/ и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – договорът или юридическите факти с извъндоговорен характер?“, по който касаторът въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, считайки, че се налага задължително тълкуване за точното прилагане на закона, тъй като отсъствието на пряка норма, която да регулира как следва да се уредят отношенията при отсъствие на решение на ДКЕВР, съответно при неговата отмяна, е порок на законодателството и законова празнота, която не може да бъде попълнена чрез тълкуване по аналогия и е довела до различни противоречиви изводи при постановяване на съдебни решения от съдилищата; 3/ „Може ли да се счита за отпаднало основанието по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни /доброволно плащане и отказване на услугата/? Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договора с решение на регулаторен орган?“, по който касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и противоречие със съдебната практика, обективирана в следните влезли в сила: решение №1015/25.05.2015 г. по в. гр. дело №363/2015 г. на Варненския окръжен съд /ВОС/, решение №1483/27.07.2015 г. по в. гр. дело №1483/2015 г. на ВОС, решение №1026/26.05.2015 г. по в. гр. дело №850/2014 г. на ВОС, решение №469 от 16.03.2015 г. по в. гр. дело №3001/2014 г. на ВОС, решение №469 от 16.03.2015 г. по в. гр. дело №3/2015 г. на ВОС, решение №750/20.04.2015 г. на ВОС и решение от 16.11.2015 г. по гр. дело №8059/2015 г. на СГС, ІІ-г въззивен състав; 4/ „Допустимо ли е съдът, сезиран с търговски спор, да се произнесе с решение, в което да се намеси пряко с компенсаторни мерки по административно правоотношение и да се произнесе вместо административния орган?“, по който касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, сочейки противоречивото му разрешаване с разрешението, дадено във влязлото в сила решение №1015/25.05.2015г. по в. гр. дело №363/2015г. на Варненския окръжен съд; 5/ „Допустимо ли е съдебно решение по граждански спор да бъде взето по решаващи мотиви, основани на невлязъл в сила административен акт, за който са представени доказателства, че същият е оспорен от страна по делото?“, по който касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да посочва конкретни обстоятелства, относими към същото; 6/ „Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието и допустим ли е в тази връзка иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание?“, по който касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без изложение на конкретни обстоятелства; 7/ „Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената за услугата достъп до разпределителна мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 8, чл. 32, ал. 1, ал. 2 ЗЕ? Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ?“, по който касаторът въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че липсва задължителна съдебна практика на ВКС; 8/ „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?“, по който касаторът въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, сочейки разрешаването му в противоречие с разрешенията, дадени в следните влезли в сила: решение №1015/25.05.2015 г. по в. гр. дело №363/2015 г. на Варненския окръжен, решение №1026/26.05.2015 г. по в. гр. дело №850/2014 г. на ВОС, решения на ВОС по в. гр. дело №1483/2015 г., в. гр. дело №2412/2014 г., в. гр. дело №2768/2014 г., в. гр. дело №3020/2014 г. и решение от 11.05.2015 г. по в. гр. дело №6422/2014 г. на СГС; 9/ „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?“, по който въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излага конкретни обстоятелства към същото; 10/ „Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти?“, като с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът посочва следната задължителна практика на ВКС: раздел ІІ на ППВС №1/1953 г., т. 19 ТР №1/04.01.2000г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013 г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №318 от 06.07.2012г. по гр. дело №615/2010г. на ВКС, І г. о., постановено по чл. 290 ГПК; и 11/ „Допустимо ли е съдът да въведе за пръв път с решението си юридически факт, който не е обявил като служебно известен на страните, дори и да става въпрос за съдебно производство, в което една от страните е страна – решение №Ц-6 от 14.03.2014г. и решение №КМ-1 от 14.03.2014г. на ДКЕВР?“, по който релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитирайки следната задължителна практика на ВКС: решение №274 от 13.12.2011г. по гр. дело №1514/2010г. на ІІ г. о., решение №549/29.10.2010г. по гр. дело №56/2010г. на ІV г. о. и решение №361/20.05.2015г. по гр. дело №1692/2014 г. на ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.