1. Липсата на договорни отношения между страните задължава ли ответникът да заплаща претендираното от ищеца количество топлинна енергия (ТЕ)? 2. Доставената и консумирана ТЕ, изчислена по служебен път, реално консумирана ТЕ ли е при липса на договор за топлинна енергия? 3. Липсата на договор за дялово разпределение задължава ли ответникът да заплаща предвиденото от ищеца количество ТЕ, изчислена по служебен път чрез метод с извлечение от сметки без главен отчет на уредите за дялово разпределение и документи за отчет на измервателните уреди в сградата на етажната собственост? и 4. Количеството ТЕ, доставено от несертифицирана абонатна станция, неотговаряща на стандартите за контрол на качеството, влияе ли на показателите за отдадената ТЕ? Касаторът твърди, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и счита, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по делата за доставка на енергия за битови нужди в сгради в режим на етажна собственост и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, доколкото въззивният съд е уважил иска частично, въпреки че по делото липсват доказателства за сключен договор с ответника, и е необосновано, доколкото въззивният съд е определил размера на вземането за цена по метод, който не е базиран на доставеното количество топлинна енергия в имота и по отчет на несертифицирана абонатна станция – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.