за законосъобразността на решение С-5, но исканията неправилно са отхвърлени. Поддържа се, че по този начин съставът на апелативния съд не е отстранил нарушенията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е в разрез със задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС относно порока на съдебния акт. Изложени са и твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Нарушението на материалния закон е аргументирано с несъобразяване на разпоредбите на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във вр. с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ, при неправилно анализиране на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Посочва се, че в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 и 4 от договора изрично е уговорено приложението на две преференциални цени съобразно работата на ВяЕЦ- т. е. още при сключването му е уговорен механизъм за изкупуване на ел. енергия по две преференциални цени в рамките на една календарна година, а процесната ВяЕЦ има капацитет да надмине 2 250 ефективни часа работа и да попадне под втората категория преференциални цени в рамките на календарната година. Изложени са подробни оплаквания, че въззивният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на решение СП-1 на КЕВР. Като довод за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон отново е въведено, че въззивният съд е следвало да спре въззивното производство до окончателното влизане в сила на Решение СП-5, както и е следвало да се произнесе по неговата валидност на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, което е правомощие на гражданския съд. Поддържа се, че вследствие на тези процесуални нарушения е нарушено правото на защита на ищцовото дружество, нарушено е и правото на ЕС и конкретно правилото на чл. 60 (7) от Директива 2019/944/ЕО от 05.06.2019г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, тъй като за дружеството ще бъде невъзможно да отмени неблагоприятните последици от обжалвания административен акт, дори да постигне отмяната му. Позовава се на практика на ВКС по въпроса налице ли е преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя количеството нетно специфично производство на енергия за определен вид обекти за производство на ел. енергия от ВЕИ и делото, в което се претендира заплащане на ел. енергия над НСП по друга преференциална цена, като поддържа, че практиката, даваща положителен отговор е „константна и непротиворечива. Като израз на необоснованост на въззивния акт е въведено оплакването, че не са разгледани аргументите и твърденията на ищеца, че решението съдържа неверни и необосновани констатации. Искането е за отмяната на въззивното решение и постановяване уважаване на предявените искове.