1.”Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията? Прилагат ли се правилата по т. 1 ППВС №1/1979г. към договорите по чл. 104 ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?” – касаторът се позовава на ППВС №1/1979г. и на други решения на ВКС, като поддържа, че наличието на договорна обвързаност изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. По същите съображения е въведен и довод за недопустимост на въззивното решение.; 2. „Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, Индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012г.) на ДКЕВР или смесен фактически състав, на който решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗЕ са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договора за достъп до ЕРМ? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до ЕРМ и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?” – заявено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с посочване на решения на различни съдилища; 3. „Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административноправния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора, изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение правоотношения?” – въведено е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, като касационната жалба е депозирана на 13.02.2018г.; 4. „Представлява ли предварителното изпълнение (допуснато по силата на закона) на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатени парични задължения до датата на отпадане на основанието?” – въпросът е поставен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5. „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане? – посочени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 (противоречива практика на съдилищата) и т. 3 ГПК; 6. „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има стойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното” – заявено е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 7. „Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?” – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие с ППВС №1/1979г. и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 8. „Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) не? Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до ЕРМ, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на ЕРМ по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета да получи договорената цена за достъп до тази система? – заявени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 (цитирана практика на СЕС) и т. 3 ГПК; 9. „Следва ли чл. 17, пар. 1 от Х. на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и е допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?” – посочени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 (цитирана е практика на СЕС) и т. 3 ГПК. 10. „Допустимо ли е съгласно чл. 16 на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай, че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, пар. 4 от същата директива?” – заявени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 (не е уточнено дали в действащата или в отменената редакция на нормата)и т. 3 ГПК.