1. ”Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване, в тази хипотеза?”; 2.”Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има друг, недоговорен източник(смесен фактически състав от договор и от административен акт)и ако може кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане –договорът или юридическите факти с извъндоговорен характер?”;3.” Може ли да се счита за отпаднало основанието на действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услуга?” Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договора с решение на регулаторния орган?”; 4. „Представлява ли предварителното изпълнение (допуснато по силата на закона) на невлязъл в сила административен акт юридически факт, който може да бъзе заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатени парични задължения до датата на отпадане на основанието и допустим ли е в тази вр. иск за неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание?”; 5. „Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената за услугата достъп до разпределителна мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, т. 2, т. 8, чл. 32, ал. 1, ал. 2 ЗЕ?, Пределни или фиксирани са цените за достъп по см. на чл. 36а ЗЕ?”; 6. „Има ли пряко непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размера на цените и достатъчна ли е тя, като основание за реституция на даденото по него?”, „Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от старите?”; 7.”След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по- голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?”; 8.”Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти?”