от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и за който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулираният в т. 1 въпрос е процесуално-правен и се отнася до правомощията на въззивния съд при произнасяне по жалбата, с която е сезиран. Практиката на касационния съд по поставения въпрос е трайно установена и Софийски градски съд я е съобразил. Въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната връзка, а не изолирано едно от друго, както и във връзка с възраженията и доводите на страните, и да изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо; да посочи въз основа на кои доказателства намира някои факти за установени, а други - за неосъществили се; да обсъди защитните тези на страните; съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации и правилността на решението. Тези задължения са изпълни от съда, като той е съобразил наведените оплаквания във връзка със степента на съпричиняване и погасяване на обезщетението по давност и е достигнал до собствени фактически и от там правни изводи. Следователно изводът му, обосноваващ ангажирането на обезпечителната отговорност на застрахователното дружество - касатор, е направен при всеобхватна преценка на събраните доказателства, както и при съобразяване на възраженията на страните. От изложеното следва, че въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение е направил своите фактически и правни изводи, отразени в постановеното решение, а действията му са съобразени със задължителната съдебна практика, формирана с многобройни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на която дори се позовава и касатора. За пълнота на мотивите следва да се посочи също, че така формулиран въпросът действително се обхваща от общия въпрос за правомощията на въззивната инстанция, за който беше уточнено, че е налице практика по чл. 290 ГПК, но и сам по себе си представлява оплакване срещу изводите на съда, обусловили решаващата му воля. Така поставен акцентира върху правилността на извършените процесуални действия от страна на съда и на още едно основание може да обуслови липса на основание за допускане до касационно обжалване, доколкото тази проверка се прави единствено при произнасяне по същество на касационната жалба.